Българските традиционни празници

Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни заговезни, на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.

Баба Марта 

Picture

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Лазаровден

Picture

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт той e възкресен. Бог казва „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Цветница

Picture

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците.

Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.
Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. 

Великден

Picture

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.