* * * * * *
………………………………………………………………………………………………………………………
|
|
Заета мама Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза: „Мамо,виж каква шега!“ Аз рекох:“Синко,чакай малко,не сега“. Внимавам хубаво да те завивам, молитвата като си кажеш и излизам, на пръсти отивам лампата да загася – а трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е,годините летят и изведнъж – момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни и не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна,целувка за нощта – това са вече минали неща. Ръцете ми,заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен,муден,празен е денят. Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ми ти с:“Мамо,моля!“ |
