Ролята на детската градина за развитието на детето

Ролята на детската градина за развитието на детето

 Понеделник, 23 Април 2018
Ролята на детската градина за развитието на детето

„Функцията на детската градина не е да бъде заместител на отсъстващата майка, а да допълва и да разширява ролята, която в първите години на детето може да играе единствено майката. Детската градина вероятно е най-добре да се разглежда като разширение „нагоре“ на семейството, а не „надолу“ на началното училище… Предучилищните години са съществени заради факта, че детето през този период се намира в преход от един етап към друг. Макар че по някои съществени начини и в определени моменти две- до петгодишното дете достига зрелост, напомняща тази на юношата, в други отношения и в други моменти същото дете (в типичния случай) е незряло и инфантилно… Взаимоотношенията едва са започнали да се установяват така, както това става между цялостни човешки същества. Нещо повече: на тази възраст малкото момче или момиче все още се учи да възприема външната реалност и да разбира, че майката има свой живот и всъщност не може да се притежава. Последствието от това развитие е, че идеите за любовта се следват от идеи за омраза, от ревност и болезнен емоционален конфликт, от лично страдание и там, където конфликтът е твърде голям, следва загуба на способността, задръжки, водещи до формиране на симптоми. Изразяването на чувствата отчасти е директно, но с напредването на развитието на детето става все по-възможно да се извлича облекчение чрез себеизразяването с помощта на играта и със средствата на речта.
По тези въпроси детската градина има очевидни и важни функции. Една от тях е осигуряването за няколко часа на ден на емоционална атмосфера, която е различна от силно заредения с напрежение климат в дома. Това дава на детето пространство за лично развитие. Освен това между самите деца могат да се формират и да се изразяват нови триъгълни взаимоотношения, които са по-малко емоционлано заредени от тези у дома.
Много важна задача, вече изпълнена от майката, може да се опише с термина „отбиване“. Отбиването внушава, че майката е дала нещо добро, чакала е да се развият признаци, че детето е готово да бъде отбито, и че е изпълнила задачата независимо от възникналите гневни реакции. Когато детето премине от грижите вкъщи към тези в детската градина, това преживяване до известна степен се възпроизвежда.

Въз основа на допускането, че детската градина допълва и разширява в определени посоки функцията на добрия дом, детската учителка естествено поема някои от атрибутите и задълженията на майката през деня, без обаче да търси удовлетворение на потребността си да развива майчинска емоционална връзка. Нейното задължение е по-скоро да поддържа, да засилва и обогатява личното отношение на детето със семейството, като същевременно въвежда по-широк свят от хора и възможности. Така от момента на първото стъпване на детето в детската градина искреното и сърдечно отношение между детската учителка и майката ще служи за събуждането на чувство на увереност у майката и успокоение у детето.
Тръгването на детска градина е социално преживяване извън семейството. То създава психологически проблем за детето и възможност за учителката да направи първия си принос в психичната хигиена.
Тръгването на детска градина може да създава тревожност и у майката, ако тя интерпретира погрешно потребността на детето от възможности за развитие отвъд обхвата на дома и чувства, че тази нужда възниква от собствената й неадекватност, а не от естественото развитие на сина/дъщеря й.
Средата в детската градина има съществен принос за психичното развитие на детето. Тя осигурява физическа среда, която е по-подходяща от дома за нивото на способностите на детето, защото у дома обзавеждането е с гигантските мащаби на възрастните, пространството е ограничено от размерите на модерните жилища и заобикалящите детето хора неизбежно се интересуват повече от поддържането на домакинството, отколкото от създаването на ситуация, в която то може да развива способностите си чрез играта – творческа дейност, която е съществена за развитието на всяко дете. Освен това детската градина осигурява на детето приятелството на връстниците. Тя е първото преживяване на детето да е сред групата на равните и така го изправя пред необходимостта да развие умения за хармонични отношения в подобна среда.

В първите години децата се заемат едновременно с три психологически задачи. Първо, те изграждат концепция за себе си като за „Аз“ и отношение към реалността, когато започнат да я схващат. Второ, развиват способност за създаване и поддържане на връзка с един човек – майката. Тя в значителна степен е помогнала на детето да се развие в тези две отношения, преди да тръгне на детска градина, и всъщност първоначално този акт е удар върху личната връзка с майката. Детето се изправя пред този шок, като развива други умения, а именно за лични отношения с някой друг, различен от майката.
Способността да се споделя ще расте, след като детето успешно осъществи трети тип развитие, а именно на способността за взаимоотношения, в които са включени няколко души… Трите процеса на развитие ще продължават рамо до рамо“

Източник: „Детето, семейството, външния свят“, Д.Уиникът

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *